ОГНЯНОВСКИ МИНЕРАЛНИ БАНИ

ИСТОРИЯ

В Османската империя

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.[8] Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.[9] През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.

През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства. В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша. В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета, а в този от 1635 година с 37 ханета. През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета. През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция.

От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин. През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз. Освен под името Хотовища, се споменава и под името Фотовища

огняново

В България

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[35] През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой. В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13. 

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново. В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.

огняново


СЕЛО ОГНЯНОВО
Този сайт е неофициален информационен сайт, направен със цел развитие на населенето място и туризма в района.
Сайтът не е свързан с местните власти и община.

 Сайтът е изработен и е собственост на ФиУеб ЕООД.